Очерк-почти несъществуващ жанр
  Докато съм жива,ще лекувам хората-казва леля Надка-фелдшер и народен лечител...
Идват:Мария,Краси,Наско,Венци,Ванеса,Симеон,Асен и много други знайни и незнайни хора,нуждаещи се от помощ,грижи и внимание,които влизат с малко недоверие,и започват през ден,през два да идват все по-уверено и по-спокойно...
  А случаи-дал Бог!На един му премазало дърво пръста,друг си изгорил крака както си играел с бензин,трети докато режел летва си отрязал част от пръста,незарастващи рани,екземи,липоми,много и много различни случаи!
    Годините множко-родена в далечната 1931-ва година в едно красиво село над Пловдив-Белащица.Завършила училището за фелдшери в град Стара Загора,омъжила се в Костенец и работила в профилакториумите на Кибритна и Книжна фабрики с най-добрите лекари по онова време доктор Захариев и доктор Чурулинов,кой не я познава в града?Блага,дребничка/вече и от годините/,но с безапелационен тон-това и това ще правиш и пак ще дойдеш след два дни!
      Наведена,с лупа в ръка чисти раните,изрязва,нанася мехлеми и превързва,а кожата израства нова,чиста и без инфекзии,без следа от пораженията!
     Радвам се,че успяхедин месец да бъда неин помощник,с някои от пациентите почти станахме приятели...
    Беше доволна като ми казваше с усмивка на уста и с неподражаемо чувство за хумор:Този вече го изписахме!
   Благодаря ти,лельо Надке,че ме прие,благодаря за многото истории-за Архимандрит Нестор,за чорбаджи Станко,за партизаните от нашия край,за стихотворенията и песните-прекрасно упражнение за паметта!Бъди жива и здрава,знам,че ще приемаш и лекуваш хората до последния ти земен час!

Жива и здрава да бъде!