Края на лятото....Къде да отида за един ден?Омръзна ми от печен пипер,готвене,чистене и подобна слугинска работа!Я да разгледам разни екскурзийки еднодневни,някъде,където не съм ходила още!Като разказах на дружките къде съм намислила да отида,всичките ме отговаряха-Констанца ли,че то няма какво да се види там!Ее,така де,ама аз не съм била и искам лично да се убедя в това!Още повече,че е на един хвърлей разстояние по вода от Варна,че и не само по вода...Тръгнахме сутринта рано,минахме през нашите курорти,и стигнахме до Вама вече...старата митница.Това е сухопътната ни граница с Румъния след Дуранкулак и езерото...Земи,дето са били ту български,ту румънски,историята по този въпрос много има какво да разскаже.Навлизаме вече в румънските земи и в първото селище Мангалия,усещаме това по пътищата първо-гладичък асфалт без кръпки. Пътуваме и въртим глави ту наляво,ту надясно,а екскурзоводът Веско ни разсказва безкрай.Първото,което ме впечатлява от прозореца на автобуса е корабостроителницата на концерна ДЕУ и безкрайните кранове,които се виждат надалеч,надалеч.Заводи,които дават поминък на 10хиляди души!Тууу,язък,да беше това индустриално чудо във Варна или Бургас,колко би било хубаво-това е първата мисъл,която се врътна в главата ми!Ландшафтът наоколо-равнинен и доста воднист-ту езеро,ту море,наоколо позната действителност,къщите с градини,градините-обработваеми,лозя с буйна зеленина все още,цветя дори,казва си човек:тука има хора!Дворовете се обработват,има живот...Така някак неусетно разглеждайки,пристигаме в Констанца.Град древен и млад,както разбираме от Веско...Спряхме автобусът и продължихме разходката пеша.Първото щрак,щрак направихме на Старото казино-сграда-емблема на града,построена за да събира елита  на първия бал на младите госпожици и място за срещи на някогашните управници.Това,което забелязваме е,че на сградата и трябва много реконструкция и боядисване,красота и разкош,но...отминал...Там на крайбрежната алея са и първите снимки за спомен.Посещаваме и първият християнски храм-Св-Петър и Павел,красиво разписан отвътре,продължаваме с католическата църква Св.Антон и стигаме до джамията с многото красиви персийски килими.Там човек може да се изкачи до някъде на минарето и да погледне града отвисоко,има хубава гледка.Това е старата част на града все още.Не отминаваме и Къщата с лъвовете с бомбастична фасада с четири лъва,но също плачеща за реставрация!Кой знае през колко собственика е преминала и чия е сега!Познато,нали?Не ви ли идва наум за Варненските красиви къщи по "Вапцаров" например,които имат подобна съдба?Следва в програмата Музея на мозайките,но това е по желание в свободното време,а ние решихме да се разходим в уличките и да опитаме нещо от румънската национална кухня.Какво да бъде,я да видим,избираме чорба борш с пилешко месо,с нея върви и панерче с бял хляб и за разкош решаваме по една чаша червено румънско вино,което поради "знанието" на езика не разбрахме какво е.Всичко ни хареса,особено виното!След разходката естествено екскурзията завърши в МОЛ-а!Какво ли да си купим от този МОЛ-стоките на същите фирми като у нас,по-добре да пробваме нещо произведено в Румъния,я от това кашкавалче,от това филенце по 200 грама,да купим един хляб,я и една румънска биричка,бутилка вино да пробват и домашните,една кутия бонбони да почерпим....ето,че пак намерихме нещо да си купим!Завръщането на родна земя беше доста оживено,сприятелихме се,имаше какво да разскажем на другите,та.....има какво да се види,стига да пожелае човек да види,та...ходете,вижте,това ще е разнообразие за вас!