Приех съдбата - да ти бъда пристан -
(при мен утихват всички ветрове).
Когато си от бурите разнищен,
тогава търсиш мойте брегове.

При мене спираш, за да си отдъхнеш
и да изпиеш капчица покой.
Аз зная, че със изгрева ще тръгнеш,
но тази нощ наистина си мой.

Каквото си пилял, за мен го сбираш
и в този миг си верен, хищен, цял...
Със всяка моя фибра те разбирам
и виждам във душата ти сълза.

Ревнувам те от всичките стихии,
с които ще пребориш чест и мощ.
И тази болка в себе си ще крия
до следващата споделена нощ.

Удоволствие за четене, мехлем за душата. Вдигам палец, както винаги. Поздрави!

Светла Коледа ти пожелавам! :)

Наистина е удоволствие за четене.

Здраве и всичко добро в живота